Въвеждането на еврото промени валутата, но не промени реалната икономическа тежест на прага за малкия бизнес. Това е въпрос, който според мен заслужава много повече внимание.
От 2026 г. прагът за задължителна регистрация по ЗДДС е 51 130 евро. На пръв поглед това изглежда като нов праг, изразен в евро. Но всъщност не говорим за реално увеличение.
Прагът от 100 000 лв., въведен през 2023 г., просто е превалутиран в евро по официалния курс. Тоест – 100 000 лв. не станаха повече. Те просто вече се изписват като 51 130 евро. Законът за въвеждане на еврото предвижда именно тази промяна.
Какво се случи с тези 100 000 лв. междувременно?
Разходите на бизнеса се увеличиха. Цените на материали и услуги се увеличиха. Разходите за труд се увеличиха. Наемите се увеличиха. Осигурителните разходи се увеличиха. И когато една малка фирма днес достига оборот от 100 000 лв. много по-бързо, отколкото преди няколко години, това не означава непременно, че бизнесът ѝ е станал по-голям.
Понякога означава просто, че цените са по-високи. И точно тук според мен се появява един сериозен проблем за малкия бизнес.
Регистрацията по ДДС не е просто административна процедура
При достигане на националния праг възниква задължение за регистрация по ЗДДС. НАП посочва 51 130 евро като национален праг за регистрация през 2026 г. Самата регистрация не означава, че фирмата плаща „20% данък върху печалбата“ – това би било неправилно. ДДС се начислява върху облагаемите доставки, а регистрираното лице има право на данъчен кредит при наличие на законовите условия.
Но за един малък бизнес ситуацията може да се промени съществено. Особено когато неговите клиенти са крайни потребители или други нерегистрирани по ДДС лица, примерно крайни клиенти физически лица.
Тогава пред собственика често стоят две възможности: да увеличи цената с ДДС – и да стане по-малко конкурентен, или да запази крайната цена – и тогава част от тази цена вече представлява начислен ДДС, който трябва да бъде внесен в бюджета. И в двата случая маржът на бизнеса може да бъде поставен под сериозен натиск.
А какво се случва с малките предприемачи?
Представете си малък салон за красота, ресторант, занаятчия, консултант, малък търговец или доставчик на услуги. Той не е станал голям бизнес само защото оборотът му е достигнал 51 130 евро. Възможно е просто да продава същия обем услуги на по-високи цени.
А когато бъде принуден да се регистрира по ДДС, административната тежест се увеличава, счетоводното обслужване става по-сложно, появяват се допълнителни задължения и контрол, а ценовата политика трябва да бъде преосмислена. За бизнес с малък марж това може да се окаже решаващо.
Не е ли време да говорим за реален праг?
Тук според мен трябва да започне истинският разговор. Не за това дали прагът е 100 000 лв. или 51 130 евро, а за това дали прагът, определен преди години, все още отговаря на икономическата реалност.
Защото когато има инфлация, един фиксиран номинален праг постепенно губи реалната си стойност. А ако прагът не се актуализира спрямо икономическата среда, все повече малки предприятия могат да попаднат в режим на ДДС не защото реално са се превърнали в по-големи предприятия, а защото стойността на парите се е променила.
Малкият бизнес не трябва да бъде наказван за инфлацията.
Според мен един добър данъчен режим трябва да отчита не само номиналния оборот, но и реалната икономическа среда. Особено когато говорим за малки предприятия. Защото малкият бизнес е този, който най-трудно поема допълнителните административни разходи, най-трудно увеличава цените и най-бързо усеща свиването на маржа.
Не казвам, че прагът за ДДС трябва непременно да бъде удвоен или утроен. Казвам нещо по-просто: прагът трябва периодично да бъде анализиран и актуализиран спрямо реалната икономика. В противен случай рискуваме да наричаме „растеж“ нещо, което в действителност е резултат от инфлацията.
А това е особено опасно за малкия бизнес. Защото зад всяка малка фирма стои човек. Човек, който инвестира собствени средства, плаща заплати, осигуровки, наеми, данъци и носи риска от всяко свое решение.
И когато регулациите станат прекалено тежки за мащаба на този бизнес, резултатът невинаги е по-висока събираемост. Понякога резултатът е свиване, отказ от развитие, преминаване в сивия сектор или дори прекратяване на дейността.
А вие как мислите?
Трябва ли прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен, така че да отразява натрупаната инфлация и реалния размер на малкия бизнес? Това е разговор, който според мен тепърва трябва да водим.
Материалът изразява професионално мнение и има информационен характер. При конкретен казус следва да се преценят индивидуалните обстоятелства и приложимите разпоредби на ЗДДС.
